Ветрове и мисли
Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки,
ще се спират нощем ветровете.
А пък късните ми мисли-лодки
ще напускат вечер бреговете.
Ще се лутат в нощните морета
на живота ми базкрайно кратък.
Ще се реят в звездните небета
и ще търсят пътя за оттатък.
В утрините тихи под стрехите
ще се връщат вкъщи тези лодки,
а пък ветровете по лехите
ще си правят своите разходки.
Вечер тука къщата ще пазят
ветри - подслонени под стрехите,
а пък мислите в небе ще газят,
влачейки съня ми под звездите.
© Никола Апостолов All rights reserved.
