18 окт. 2020 г., 18:05  

Ветровете 

  Поэзия » Философская
496 1 0
Ветровете ме изваяха от камък.
Завинаги длъжница им останах, искам
или не.
Те разпалиха във мене пламък...
Щом задухат,кой ли би опитал да ги спре?
Част от мен превърнаха във пясък,
който ще достигне до морето някой ден.
В бездната стовари се със трясък
парче, отчупено от мен.
Как мразех нявга дните,
във които всички ветрове
върху мен връхлитаха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Миднайт Все права защищены

Предложения
: ??:??