27 июн. 2023 г., 14:36

Ветровит диалог 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
285 2 6

Вятърът близна с език върбалака 

и рошна перата на дивите гъски. 

Не е срамежлив и не може да чака, 

яхна файтона на залеза лъскав. 

 

"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –

още ли вярваш в доброто у хората?

Лекуваш с усмивка болезнени рани, 

но те застига вече умората."

 

Погъделичка ме с палави пръсти, 

очакваше грешката да си призная. 

Как да му кажа, че даже разкъсана, 

душата е малка частица от Рая.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??