Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –
още ли вярваш в доброто у хората?
Лекуваш с усмивка болезнени рани,
но те застига вече умората."
Погъделичка ме с палави пръсти,
очакваше грешката да си призная.
Как да му кажа, че даже разкъсана,
душата е малка частица от Рая.
© Nina Sarieva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
