ninasar (Nina Sarieva)
252 2003
27.06.2023 г., 14:36 ч.

Ветровит диалог 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
376 2 6

Вятърът близна с език върбалака 

и рошна перата на дивите гъски. 

Не е срамежлив и не може да чака, 

яхна файтона на залеза лъскав. 

 

"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –

още ли вярваш в доброто у хората?

Лекуваш с усмивка болезнени рани, 

но те застига вече умората."

 

Погъделичка ме с палави пръсти, 

очакваше грешката да си призная. 

Как да му кажа, че даже разкъсана, 

душата е малка частица от Рая.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??