9 мая 2008 г., 09:41

Ветровито 

  Поэзия
784 0 26

             Ветровито

Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял...

Попитах го - дали и бурите -
обичат като моето сърце...
затихна... и високо в мурите
се скри - замаха със ръце...

Не ми напомняй - каза ми -
тогава бях аз - вятър млад...
и нямаше във мен омраза,
и нямаше във мене хлад...

Сега съм толкова дъждовен,
от скреж съм аз, от ураган,
на тоя свят така лъжовен,
поне стихията да дам!...


 

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??