Ветровито
Ветровито
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял...
Попитах го - дали и бурите -
обичат като моето сърце...
затихна... и високо в мурите
се скри - замаха със ръце...
Не ми напомняй - каза ми -
тогава бях аз - вятър млад...
и нямаше във мен омраза,
и нямаше във мене хлад...
Сега съм толкова дъждовен,
от скреж съм аз, от ураган,
на тоя свят така лъжовен,
поне стихията да дам!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
