Везната, Времето като скъперник,
прецизно и пресметливо наглася...
Часовникът изглежда суеверен.
Стрелките пак за нещо си клюкарстват.
А ти се мъчиш да спечелиш нещо -
в любов, в лотария,в лобизъм...
Но всеки ход се получава грешно
и все е прикована тази мисъл!
Животът ти е покер - автомата,
чиято ротативка те завърта
и щастието става непонятно!
Целта ти - делникът на простосмъртен.
Фрасни статуквото с юмрук и ... баста!
Ей там - на няколко си сантиметри
е всичко,сред което си израснал!
Земята няма нужда да я мерим.
Защото тя е нашето мерило -
за щастие,за цел или за смисъл!
Виж,коренчето в тебе се е свило,
а свободата му - завет и сила!
Духът на Времето живее смело.
Подай му слънце и вода,и въздух!
И ще почувстваш колко си потребен -
зърно за хляб на другите да бъдеш!
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »