10 сент. 2019 г., 21:44

Везна

1.4K 0 2

          Везната, Времето като скъперник,

          прецизно и пресметливо наглася...

          Часовникът изглежда суеверен.

          Стрелките пак за нещо си клюкарстват.

 

          А ти се мъчиш да спечелиш нещо -

          в любов, в лотария,в лобизъм...

          Но всеки ход се получава грешно

          и все е прикована тази мисъл!

 

          Животът ти е покер - автомата,

          чиято ротативка те завърта

          и щастието става непонятно!

          Целта ти - делникът на простосмъртен.

 

          Фрасни статуквото с юмрук и ... баста!

          Ей там - на няколко си сантиметри

          е всичко,сред което си израснал!

          Земята няма нужда да я мерим.

 

          Защото тя е нашето мерило -

          за щастие,за цел или за смисъл!

          Виж,коренчето в тебе се е свило,

          а свободата му - завет и сила!

 

          Духът на Времето живее смело.

         Подай му слънце и вода,и въздух!

         И ще почувстваш колко си потребен -

         зърно за хляб на другите да бъдеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...