Sep 10, 2019, 9:44 PM

Везна 

  Poetry » Phylosophy
838 0 2

          Везната, Времето като скъперник,

          прецизно и пресметливо наглася...

          Часовникът изглежда суеверен.

          Стрелките пак за нещо си клюкарстват.

 

          А ти се мъчиш да спечелиш нещо -

          в любов, в лотария,в лобизъм...

          Но всеки ход се получава грешно

          и все е прикована тази мисъл!

 

          Животът ти е покер - автомата,

          чиято ротативка те завърта

          и щастието става непонятно!

          Целта ти - делникът на простосмъртен.

 

          Фрасни статуквото с юмрук и ... баста!

          Ей там - на няколко си сантиметри

          е всичко,сред което си израснал!

          Земята няма нужда да я мерим.

 

          Защото тя е нашето мерило -

          за щастие,за цел или за смисъл!

          Виж,коренчето в тебе се е свило,

          а свободата му - завет и сила!

 

          Духът на Времето живее смело.

         Подай му слънце и вода,и въздух!

         И ще почувстваш колко си потребен -

         зърно за хляб на другите да бъдеш!

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Земята няма нужда да я мерим." Поздрави, Маргарита!
  • Много находки има в твоя философски отговор на предизвикателството, Марго.
    Желая ти искрено успех в състезанието, като изобщо не се съмнявам в него!
Random works
: ??:??