30 нояб. 2017 г., 17:40 2021-01-20T10:12:18+02:00

Везувий

Поэзия

1K 16 21

В съня на тревите докосвам
безсмъртните твои коси.
И галиш лицето ми с косъм
отлъчен от вятъра тих.

Кажи ми дали ще достигна
до твоето нежно лице,
когато светът е изригнал
вулкан вкаменен - без сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих!

2018-10-08T20:42:06+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Безсмъртните коси са невероятно попадение!

2017-12-20T11:38:09+02:00
esenna (Нина Стоянова)

Топлота в каменния свят - адмирации!

2017-12-15T23:12:13+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Прекрасно е! Обичам кратките форми, казващи много. Адмирации за стиха, Младен!

2017-12-04T14:01:39+02:00
slaveja123 (Слава Костадинова)

Чудесно е

2017-12-03T09:24:13+02:00