Видение
Видение
Ще те превърна в моя чакан грях,
но няма и със пръст да те докосна...
защото много, много ме е страх,
че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто...
И ще те чакам, чакам всеки път,
макар и никога да не оставаш...
И – недокоснал твойта нежна плът -
с очи ще те поглъщам до забрава...
Ще те допусна в моя трескав сън
така желана, ала непозната...
А утрото надникне ли отвън,
със болка и тъга ще те изпратя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
