Видение
Видение
Ще те превърна в моя чакан грях,
но няма и със пръст да те докосна...
защото много, много ме е страх,
че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто...
И ще те чакам, чакам всеки път,
макар и никога да не оставаш...
И – недокоснал твойта нежна плът -
с очи ще те поглъщам до забрава...
Ще те допусна в моя трескав сън
така желана, ала непозната...
А утрото надникне ли отвън,
със болка и тъга ще те изпратя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
