Видение
Гледам човека остреща,
как странно поглежда встрани!
И в погледа негов...! Тъга и надежда,
са вечно в сплетни...
Как втренчил се той
във въздушния слой.
Не виждащ наяве!... Но виждащ какво?
Май никой не знае... Защо?
А може би спомен, за нечий покой!
Във който волю-неволю -
участвал е той...
Седя и го гледам, втренчен и аз...!
И точно тогава, във този екстаз.
О... Пред себе си виждам... Какво?
Едно огледало, което тъй вяло.
Образа мой Отразило.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
