29.04.2014 г., 23:22 ч.

Видение 

  Поезия » Гражданска
353 0 3

Гледам човека остреща,

как странно поглежда встрани!

И в погледа негов...! Тъга и надежда,

                          са вечно в сплетни...

Как втренчил се той

във въздушния слой.

Не виждащ наяве!... Но виждащ какво?

Май никой не знае... Защо?

А може би спомен, за нечий покой!

Във който волю-неволю -

                         участвал е той...

Седя и го гледам, втренчен и аз...!

И точно тогава, във този екстаз.

О... Пред себе си виждам... Какво?

Едно огледало, което тъй вяло.

Образа мой Отразило.

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??