Видение
Гледам човека остреща,
как странно поглежда встрани!
И в погледа негов...! Тъга и надежда,
са вечно в сплетни...
Как втренчил се той
във въздушния слой.
Не виждащ наяве!... Но виждащ какво?
Май никой не знае... Защо?
А може би спомен, за нечий покой!
Във който волю-неволю -
участвал е той...
Седя и го гледам, втренчен и аз...!
И точно тогава, във този екстаз.
О... Пред себе си виждам... Какво?
Едно огледало, което тъй вяло.
Образа мой Отразило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
