Гледам човека остреща,
как странно поглежда встрани!
И в погледа негов...! Тъга и надежда,
са вечно в сплетни...
Как втренчил се той
във въздушния слой.
Не виждащ наяве!... Но виждащ какво?
Май никой не знае... Защо?
А може би спомен, за нечий покой!
Във който волю-неволю -
участвал е той...
Седя и го гледам, втренчен и аз...! ...