Apr 29, 2014, 11:22 PM

Видение 

  Poetry » Civilian
354 0 3

Гледам човека остреща,

как странно поглежда встрани!

И в погледа негов...! Тъга и надежда,

                          са вечно в сплетни...

Как втренчил се той

във въздушния слой.

Не виждащ наяве!... Но виждащ какво?

Май никой не знае... Защо?

А може би спомен, за нечий покой!

Във който волю-неволю -

                         участвал е той...

Седя и го гледам, втренчен и аз...!

И точно тогава, във този екстаз.

О... Пред себе си виждам... Какво?

Едно огледало, което тъй вяло.

Образа мой Отразило.

 

 

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??