Видов ден

17 авг. 2014 г., 20:10

Поэзия

422 0 2

Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти, като сол
поръсваш ти на всяка рана.
Над мене черен ореол
събира обич неразбрана.
Душата ми потъва в прах,
но тя това не заслужава.
Сърцето се тресе от страх
и в ритъма се задушава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Видов ден

Искате да прочетете повече?

Предложения