Видов ден

17 авг. 2014 г., 20:10

Поэзия

367 0 2

Поредна болка ме гнети

и тя не се събира в длани.

Вечерна птица в мен лети

и рови в мъжките ми рани.

А думи люти, като сол

поръсваш ти на всяка рана.

Над мене черен ореол

събира обич неразбрана.

Душата ми потъва в прах,

но тя това не заслужава.

Сърцето се тресе от страх

и в ритъма се задушава.

Но знам: ще дойде видов ден

и раните ще оздравеят.

А спомени далеч от мен

с река в море ще онемеят...