Видов ден

Aug 17, 2014, 8:10 PM

Poetry

423 0 2

Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти, като сол
поръсваш ти на всяка рана.
Над мене черен ореол
събира обич неразбрана.
Душата ми потъва в прах,
но тя това не заслужава.
Сърцето се тресе от страх
и в ритъма се задушава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Видов ден

Want to read more?

Random works