Видов ден
Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти, като сол
поръсваш ти на всяка рана.
Над мене черен ореол
събира обич неразбрана.
Душата ми потъва в прах,
но тя това не заслужава.
Сърцето се тресе от страх
и в ритъма се задушава.
Но знам: ще дойде видов ден
и раните ще оздравеят.
А спомени далеч от мен
с река в море ще онемеят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
