Вихрушка
960
0
0
И ето пак след дълго време
връхлиташ във гърдите ми.
Като вихрушка преобръщаш
цялото ми същество...
И иска ми се да останеш вечно
да усещам твоят аромат по кожата си,
да прегръщам умореното ти тяло.
Искам да съм там където
дъхът ти нощем движи се.
...и топлата усмивка прокрадваща се
по лицето ти, щом ме видиш,
убива ме.
Но ето ти си отиваш за миг.
и като вихрушка преобръщаш живота ми.
Но знам поне едно -
тази вихрушка ще се повтори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Тодорова Все права защищены
