2 сент. 2018 г., 17:03  

Вихрушка

958 0 0

И ето пак след дълго време

връхлиташ във гърдите ми.

Като вихрушка преобръщаш

цялото ми същество...

И иска ми се да останеш вечно

да усещам твоят аромат по кожата си,

да прегръщам умореното ти тяло.

Искам да съм там където

дъхът ти нощем движи се.

...и топлата усмивка прокрадваща се

по лицето ти, щом ме видиш,

убива ме.

Но ето ти си отиваш за миг.

и като вихрушка преобръщаш живота ми.

Но знам поне едно -

тази вихрушка ще се повтори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...