Вихрушка
953
0
0
И ето пак след дълго време
връхлиташ във гърдите ми.
Като вихрушка преобръщаш
цялото ми същество...
И иска ми се да останеш вечно
да усещам твоят аромат по кожата си,
да прегръщам умореното ти тяло.
Искам да съм там където
дъхът ти нощем движи се.
...и топлата усмивка прокрадваща се
по лицето ти, щом ме видиш,
убива ме.
Но ето ти си отиваш за миг.
и като вихрушка преобръщаш живота ми.
Но знам поне едно -
тази вихрушка ще се повтори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Тодорова Всички права запазени
