Sep 2, 2018, 5:03 PM  

Вихрушка

  Poetry » Love
957 0 0

И ето пак след дълго време

връхлиташ във гърдите ми.

Като вихрушка преобръщаш

цялото ми същество...

И иска ми се да останеш вечно

да усещам твоят аромат по кожата си,

да прегръщам умореното ти тяло.

Искам да съм там където

дъхът ти нощем движи се.

...и топлата усмивка прокрадваща се

по лицето ти, щом ме видиш,

убива ме.

Но ето ти си отиваш за миг.

и като вихрушка преобръщаш живота ми.

Но знам поне едно -

тази вихрушка ще се повтори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...