30 мар. 2011 г., 21:26

Виж Змията!

519 0 0

"Виж Змията!"
Чувам грохот под земята,
в странен унес си стоя,
виждам как пълзи Змията,
но защо ли не крещя!?

Рухва сграда, рухват две -
бомбардирват ни наявно,
под бетон лежи дете,
а това не е ли гадно?

Кървав ден настъпва с трясък,
разярена е Земята,
вопъл, стон, предсмъртен крясък -
глътнала ме е Змията.

Мигове безспир, безброй,
нижат се в свирепа хватка,
освирепял човек надава вой...
Дали е жив или пък не? Загадка.

В злополучен кръговрат
Бог върти сред прах Съдбата,
всеки днес - и стар, и млад
е в устата на Змията,
щерката на Сатаната.
*                         *                          *
Поглъща ме във себе си Земята,
в странен ужас се треса,
смях пронизва небесата -
смехът на черната Змия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...