Виж Змията!

30.03.2011 г., 21:26 ч.

Поезия » Философска

411 0 0

"Виж Змията!"

Чувам грохот под земята,
в странен унес си стоя,
виждам как пълзи Змията,
но защо ли не крещя!?

Рухва сграда, рухват две -
бомбардирват ни наявно,
под бетон лежи дете,
а това не е ли гадно?

Кървав ден настъпва с трясък,
разярена е Земята,
вопъл, стон, предсмъртен крясък -
глътнала ме е Змията.

Мигове безспир, безброй,
нижат се в свирепа хватка,
освирепял човек надава вой...
Дали е жив или пък не? Загадка.

В злополучен кръговрат
Бог върти сред прах Съдбата,
всеки днес - и стар, и млад
е в устата на Змията,
щерката на Сатаната.

* * *

Поглъща ме във себе си Земята,
в странен ужас се треса,
смях пронизва небесата -
смехът на черната Змия.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.