Виждал ли си...
— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун?
— Да! И то какъв... Със синя шапка!
Даже и питон! Но стой спокоен.
Хич не му се дадох да ме лапне...
— Аз обичам фокуси. Видя ли?
— Най-върховния! В кутия влезе
фокусникът. Скриха го с воали.
После в облак черен дим изчезна...
По-добре с очите си да видиш!
— Значи мама ще измоля някак
в цирка още утре да отидем!
— Да! Ще е последният спектакъл.
Вдругиден от тук ще си заминат...
Знаеш ли? Памук от захар ядох!
Пуканки, близалка с вкус малина...
Ех, добре, че ме заведе дядо!
— Чакай... Имаше ли акробати?
Искам май и аз, като порасна,
по въже да ходя. Как се клати
виждал ли си? Много е опасно!
— Имаше, че как! Дори и двама.
Още гълъби, кутрета... Мече!
— Трябва да затварям, Митко. Мама
каза, че трамваят идва вече.
— Ясно, хайде чао. Доскоро, Тони!
В цирка и да не отидеш даже,
пазя ти от моите бонбони.
Всичко втори път ще ти разкажа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
