27 окт. 2009 г., 22:55

Виждам те

1.3K 0 1

Кажи защо ме лъжеш
и плачеш, когато си сама,
защо сълзите тайно бършеш,
когато обърна се на другата страна?

Кажи защо усмихваш се фалшиво,
а отвътре болка те дере,
защо говориш толкова мило,
когато разбито е твоето сърце?

Кажи защо от погледа ми бягаш
и не искаш да ме виждаш ти,
защо сънуваш ме, когато лягаш,
защо рисуваш ме във твоите мечти?

Признай, че още ме обичаш!
Признай си чувствата към мен!
Спри в клетви да се вричаш!
Усмихни и твоя, и моя ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си признават тези хора бе ей...
    Ще си признае все някога - споко.
    Само трябва да можеш да чакаш.
    Хубаво е!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...