14 июн. 2015 г., 13:06

Вик и зов

606 1 5

                                                                 Вик и зов

 

Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.

Каква пошлост в душите на нечестния и подлия!

Зов към съдбата за помощ! Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?

Викам за помощ, за живот изпълнен с честност и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.

А колко ми се иска всичко да блести от чистота и откровение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели за подкрепата ,която ми правите.Много ви уважавам.Живи и здрави бъдете.
  • Както доброто, така и злото се проявява в дребните неща, в ежедневието.
    Малко са хората, които застават на принципна позиция при оценка на реалностите...
  • Йонка,поздравления за изказаната гражданска позиция!
  • Заради гражданската ти позиция- оценявам я високо!Хората с такава ценностна система са вече рядкост!Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Мила Йони,Разбирам те прекрасно. Предполагам, че всички те разбират,но
    светът е такъв.Още при раждането си пристигаме със заложбата на доброто и злото.Зависи кой какво предпочита, и нека да не забравяме, че сатана е долу на земята и борбата е безмилостна.
    Скоро ще дойде друго/ново/ време, но сега е най-страшното. Трябва да внимаваме по кой път вървим!
    Поздрав от мен и смело напред!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...