14 jun 2015, 13:06

Вик и зов 

  Poesía » Civil
457 1 5

                                                                 Вик и зов

 

Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.

Каква пошлост в душите на нечестния и подлия!

Зов към съдбата за помощ! Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?

Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?

Викам за помощ, за живот изпълнен с честност и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.

А колко ми се иска всичко да блести от чистота и откровение.

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви приятели за подкрепата ,която ми правите.Много ви уважавам.Живи и здрави бъдете.
  • Както доброто, така и злото се проявява в дребните неща, в ежедневието.
    Малко са хората, които застават на принципна позиция при оценка на реалностите...
  • Йонка,поздравления за изказаната гражданска позиция!
  • Заради гражданската ти позиция- оценявам я високо!Хората с такава ценностна система са вече рядкост!Поздрави от мен и хубава вечер!
  • Мила Йони,Разбирам те прекрасно. Предполагам, че всички те разбират,но
    светът е такъв.Още при раждането си пристигаме със заложбата на доброто и злото.Зависи кой какво предпочита, и нека да не забравяме, че сатана е долу на земята и борбата е безмилостна.
    Скоро ще дойде друго/ново/ време, но сега е най-страшното. Трябва да внимаваме по кой път вървим!
    Поздрав от мен и смело напред!
Propuestas
: ??:??