Вик на паркинга

Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.

Мъжът отстъпи, явно поразен
от силата на звуковия трясък.
Навярно бе съпругът. Не от ден.
Кошмарът беше повече от ясен.

Една жена изсипа в свойто “Ааа...”
горчилката, примесена с омраза.
А имало е нежни времена -
едно челце невинно се показа...

При всеки опит да я доближи,
небето се разтваряше от болка.
Дали изобщо някой победи
челцето на тревожната седалка?...