ВИК
 

Бият шум за свобòда по път ешафода
деди неразбрани, деца самозвани
в залитаща стъпка и в траурна ода,
че днес бил денят за звъна на камбани.

Някак убийствено мрачен и зъл
без умора, без спира пред тяло и плът,
но преистински честен, почтен, наболял
безпощаден вовеки е ревът на гневът.

Протест! - някой вика. "Реформа" решил.
Кога ще усетим, че туй не е мода?
Че пета на Ахил
е простакът в народа.

Пак нечия зейнала, давеща паст
за хиляден път, воняща на смрад
дави лиги отчаяно в жажда за власт.
Кой каза от нас, че живеем във Ад?

Плащаме всички огромна цена.
Стърчи на балкана агнецът на кол,
за да грее отгоре ни наш'та вина
що народът ни прост, и Богът ни - гол.

За туй що сме ние, тук и сега
сочим със пръста си Дявол и Сие,
но дано разберем със проблясък в ума,
че и който да вие, проблемът сме ние.