26.08.2013 г., 22:08

Вик (протестна какафония)

689 0 0

ВИК
 

Бият шум за свобòда по път ешафода
деди неразбрани, деца самозвани
в залитаща стъпка и в траурна ода,
че днес бил денят за звъна на камбани.


Някак убийствено мрачен и зъл
без умора, без спира пред тяло и плът,
но преистински честен, почтен, наболял
безпощаден вовеки е ревът на гневът.


Протест! - някой вика. "Реформа" решил.
Кога ще усетим, че туй не е мода?
Че пета на Ахил
е простакът в народа.


Пак нечия зейнала, давеща паст
за хиляден път, воняща на смрад
дави лиги отчаяно в жажда за власт.
Кой каза от нас, че живеем във Ад?


Плащаме всички огромна цена.
Стърчи на балкана агнецът на кол,
за да грее отгоре ни наш'та вина
що народът ни прост, и Богът ни - гол.


За туй що сме ние, тук и сега
сочим със пръста си Дявол и Сие,
но дано разберем със проблясък в ума,
че и който да вие, проблемът сме ние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...