ВИК
Бият шум за свобòда по път ешафода
деди неразбрани, деца самозвани
в залитаща стъпка и в траурна ода,
че днес бил денят за звъна на камбани.
Някак убийствено мрачен и зъл
без умора, без спира пред тяло и плът,
но преистински честен, почтен, наболял
безпощаден вовеки е ревът на гневът.
Протест! - някой вика. "Реформа" решил.
Кога ще усетим, че туй не е мода?
Че пета на Ахил ...