Знам, че може да вали
сняг, когато вън е лято,
от студа да заболи,
да се вледени земята!
Откъм северно море
вятър леден да повее –
нося викингско сърце,
то сред бурята ще пее!
Но да бъда искам с теб!
Да разбия всички спомени
и на късчета от лед
с тях и чувствата поломени!
Ти гръдта си долепи
до гърдите ми и слушай
как сърцето ми тупти –
в него няма лед, ни суша!
В него топла кръв струи
и по вените се стича –
даже сняг да завали,
може само да обича!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены