Знам, че може да вали
сняг, когато вън е лято,
от студа да заболи,
да се вледени земята!
Откъм северно море
вятър леден да повее –
нося викингско сърце,
то сред бурята ще пее!
Но да бъда искам с теб!
Да разбия всички спомени
и на късчета от лед
с тях и чувствата поломени!
Ти гръдта си долепи
до гърдите ми и слушай
как сърцето ми тупти –
в него няма лед, ни суша!
В него топла кръв струи
и по вените се стича –
даже сняг да завали,
може само да обича!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
