Ако от дявола и бога
аз се скрия,
дълбоко
и зад четири стени,
опъна здрава тел,
бодлива –
дали тогава,
ще ми провърви?
Дали
в четириъгълната стая,
ще бъде много по-добре,
за мен? –
Отвън, е Адът,
а отатък Рая,
къде остава
истинския ден?
Това добро е –
а това, е лошо!
При нас добре е –
а отатък, зле!
Подайте на бедняка
два-три гроша
и той ще ви запей,
че е добре.
Но,
иска ми се да крещя –
не мога.
Гласът ми, е пресипнал –
за беда.
Викнете вие –
аз спокойно в слога,
ще поизчакам ...
После ще крещя!
© Бостан Бостанджиев Все права защищены