Jul 2, 2006, 12:18 PM  

Викнете до бога

  Poetry
954 0 6

Ако от дявола и бога

аз се скрия,

дълбоко

и зад четири стени,

опъна здрава тел,

бодлива –

дали тогава,

ще ми провърви?

 

Дали

в четириъгълната стая,

ще бъде много по-добре,

за мен? –


Отвън, е Адът,

а отатък Рая,

къде остава

истинския ден?

 

Това добро е –

а това, е лошо!

При нас добре е –

а отатък, зле!

  

Подайте на бедняка

два-три гроша

и той ще ви запей,

че е добре.

 

Но,

иска ми се да крещя –

не мога.

 

Гласът ми, е пресипнал 

за беда.

 

Викнете вие –

аз спокойно в слога,

ще поизчакам ...
После ще крещя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Троянска сливова.
  • Никъде не съм споменавал класика или класически. Казах стандартен. Същото важи за една огромна част от стиховете в този сайт, дори и за тези, които ти преди време коментира.
    Не ми се измятай като букова дъска. Разбирам, че винаги искаш да си прав и безгрешен, но така изглеждаш само в твоите очи. Няма да те коментирам, повече. Безпредметно е. Ти не искаш да се учиш, ти искаш да учиш другите. Имам си достатъчно други задължения за да се занимавам с теб. Достатъчно внимание ти отделих и не за друго, а защото сме градски и имаш талант.
    Нарочно се заядох, за да ти покажа, че боли и когато правиш такива коментари също боли, но не теб, ти се кефиш на величието си.
    Остани си със здраве!
  • Абе пич, не искам да се заяждам, представи си, че и аз разбирам малко от поезия. За каква структура ми говориш? Това че си раздробил един стандартен стих и си го написал на много редове нищо не значи:

    Ако от дяволът и бога аз се скрия
    дълбоко и зад четири стени
    опъна здрава тел, бодлива –
    дали тогава ще ми провърви?

    Дали в четириъгълната стая,
    ще бъде много по-добре за мен? –
    Отвън е Адът, а отатък Рая,
    къде остава истинският ден?

    Това добро е – а това е лошо!
    При нас добре е – а отатък зле!
    Подайте на бедняка два-три гроша
    и той ще ви запей, че е добре.

    Но, иска ми се да крещя – не мога.
    Гласът ми е пресипнал за беда.
    Викнете вие – аз спокойно в слога,
    ще поизчакам ... после ще крещя!
  • Хареса ми. Поздрави.
  • От себе си не можеш да се скриеш
    и няма как живота от това да ти върви
    И да крещиш ти сила все ще откриеш
    ала от тази тел бодлива сърцето ти кърви

    Махни преградите , виж истинския ден .
    Оценки не поставям,тук усмивката е от мен.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...