13 сент. 2019 г., 08:05

Викни ме

710 0 0

 

Викни ме, щом няма с кого да споделяш,
кажи ми, какво ти тежи на душата?
Разказвай за всичко, без да отделяш,
красивата обич, от нея, тъгата.

 

Викни ме, дори и да нямаш нужда,
от очите ми, които гледаш студено.
В сърцето ми, никога не ще си чужда,
то е щастливо, тупти ли споделено.

 

Викни ме, малко преди да заспиш,
дори като миг от твой красив сън.
Не те моля, но както решиш,
до теб ще бдя, макар да съм навън.

 

 

Явор Перфанов
12.09.2019 г.
Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...