Викни ме, щом няма с кого да споделяш,
кажи ми, какво ти тежи на душата?
Разказвай за всичко, без да отделяш,
красивата обич, от нея, тъгата.

Викни ме, дори и да нямаш нужда,
от очите ми, които гледаш студено.
В сърцето ми, никога не ще си чужда,
то е щастливо, тупти ли споделено.

Викни ме, малко преди да заспиш,
дори като миг от твой красив сън.
Не те моля, но както решиш,
до теб ще бдя, макар да съм навън.

Явор Перфанов
12.09.2019 г.
Г. Оряховица