27 авг. 2007 г., 11:20
Вина
484
0
1
Ела и поседни. Ще ти разкажа.
За мъничкия си свят и желания,
които протягат ръце за щастие.
Имам съпруг, който ме обича.
И пак искам невъзможното да си наричам.
Не съм озлобена срещу съдбата.
Изглежда такава е на времето, повелята.
Но пък, никой не го стисна за гърлото.
Никой не го притисна във ъгъла.
Чужди сме, казвам ти, неми и безразлични.
В глухата нощ, някой ни шепне,
като неспокойна памет...
...в неспокойно бъдеще...
За мъничкия си свят и желания,
които протягат ръце за щастие.
Имам съпруг, който ме обича.
И пак искам невъзможното да си наричам.
Не съм озлобена срещу съдбата.
Изглежда такава е на времето, повелята.
Но пък, никой не го стисна за гърлото.
Никой не го притисна във ъгъла.
Чужди сме, казвам ти, неми и безразлични.
В глухата нощ, някой ни шепне,
като неспокойна памет...
...в неспокойно бъдеще...
© Мариола Томова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасни точни думи, подклаждаш сродните ми мисли и чувствувам тъга и безпокойство.Дано е слънчев денят.С обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
