27 февр. 2009 г., 23:03

Вина

850 0 1
Вина
(по истински случай)

Къде сгреших? Къде сгрешихте вие?
Чия е цялата вина?
Защо сега сърцето крие
така дълбоката горчивина?

Какво получи, мамо,
когато тръгна си от мен?
Обич, щастие голямо...
или горчив и мрачен ден?

А ти, татко, щастие откри ли?
Или поне мъничко любов?
Успя ли да намериш сили
да се бориш с живота суров?

Излишна бях, излишна си оставам.
Излишни сте сега в живота мой.
Няма вече на какво да се надявам.
Кой да ми даде надежда? Кой?

Ти ли, мамо, която си отиде?
За теб съм излишен багаж.
Не поиска дори да ме видиш,
да ме обичаш не събра кураж.

Сега... съм сама на света.
И сякаш... винаги така съм била.
Нито ти, нито татко до мен бяхте.
Все в различни посоки вървяхте.

И питам се... аз ли сгреших или вие?
Кой си тръгна без дума и жест?
Кой от майчина ласка лиши ме?
Кой от татко си нямаше вест?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исабел Мартинес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Децата не могат да имат вина за раздялата на родителите си. Те са деца. И потърпевши.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...