Feb 27, 2009, 11:03 PM

Вина 

  Poetry » Other
611 0 1
Вина
(по истински случай)

Къде сгреших? Къде сгрешихте вие?
Чия е цялата вина?
Защо сега сърцето крие
така дълбоката горчивина?

Какво получи, мамо,
когато тръгна си от мен?
Обич, щастие голямо...
или горчив и мрачен ден?

А ти, татко, щастие откри ли?
Или поне мъничко любов?
Успя ли да намериш сили
да се бориш с живота суров?

Излишна бях, излишна си оставам.
Излишни сте сега в живота мой.
Няма вече на какво да се надявам.
Кой да ми даде надежда? Кой?

Ти ли, мамо, която си отиде?
За теб съм излишен багаж.
Не поиска дори да ме видиш,
да ме обичаш не събра кураж.

Сега... съм сама на света.
И сякаш... винаги така съм била.
Нито ти, нито татко до мен бяхте.
Все в различни посоки вървяхте.

И питам се... аз ли сгреших или вие?
Кой си тръгна без дума и жест?
Кой от майчина ласка лиши ме?
Кой от татко си нямаше вест?...

© Исабел Мартинес All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Децата не могат да имат вина за раздялата на родителите си. Те са деца. И потърпевши.
Random works
: ??:??