27.02.2009 г., 23:03

Вина

846 0 1
Вина
(по истински случай)

Къде сгреших? Къде сгрешихте вие?
Чия е цялата вина?
Защо сега сърцето крие
така дълбоката горчивина?

Какво получи, мамо,
когато тръгна си от мен?
Обич, щастие голямо...
или горчив и мрачен ден?

А ти, татко, щастие откри ли?
Или поне мъничко любов?
Успя ли да намериш сили
да се бориш с живота суров?

Излишна бях, излишна си оставам.
Излишни сте сега в живота мой.
Няма вече на какво да се надявам.
Кой да ми даде надежда? Кой?

Ти ли, мамо, която си отиде?
За теб съм излишен багаж.
Не поиска дори да ме видиш,
да ме обичаш не събра кураж.

Сега... съм сама на света.
И сякаш... винаги така съм била.
Нито ти, нито татко до мен бяхте.
Все в различни посоки вървяхте.

И питам се... аз ли сгреших или вие?
Кой си тръгна без дума и жест?
Кой от майчина ласка лиши ме?
Кой от татко си нямаше вест?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исабел Мартинес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Децата не могат да имат вина за раздялата на родителите си. Те са деца. И потърпевши.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...