27.02.2009 г., 23:03

Вина

849 0 1
Вина
(по истински случай)

Къде сгреших? Къде сгрешихте вие?
Чия е цялата вина?
Защо сега сърцето крие
така дълбоката горчивина?

Какво получи, мамо,
когато тръгна си от мен?
Обич, щастие голямо...
или горчив и мрачен ден?

А ти, татко, щастие откри ли?
Или поне мъничко любов?
Успя ли да намериш сили
да се бориш с живота суров?

Излишна бях, излишна си оставам.
Излишни сте сега в живота мой.
Няма вече на какво да се надявам.
Кой да ми даде надежда? Кой?

Ти ли, мамо, която си отиде?
За теб съм излишен багаж.
Не поиска дори да ме видиш,
да ме обичаш не събра кураж.

Сега... съм сама на света.
И сякаш... винаги така съм била.
Нито ти, нито татко до мен бяхте.
Все в различни посоки вървяхте.

И питам се... аз ли сгреших или вие?
Кой си тръгна без дума и жест?
Кой от майчина ласка лиши ме?
Кой от татко си нямаше вест?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исабел Мартинес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Децата не могат да имат вина за раздялата на родителите си. Те са деца. И потърпевши.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...