5 мая 2012 г., 15:28

Вина

925 0 1

 

Искам омразата да свърши и лутането във тъга,

отмъщението и то да приключи,

злото дълбоко във мен да заспи,

в миналото всичко лошо да се изкупи. 

 

Бях объркана и знам, че сгреших,

все отдръпната, заслепена от неосъзнат страх,

но положих усилия и много се промених,

не искам повече всичко, което докосна, да става на прах.

 

Но все убива ме тази вина

и не ми дава път към света,

че желая да си отмъстя

сама единствена в нощта.

 

От това желание искам да се отърва,

старая се да бъда добра,

не си позволявам да греша,

искам правилния път да избера.

 

Не знам до кога ще издържа -

вечно да се лутам самотна и да се вбесявам

на това мое желание да наранявам,

то е грешно и отвътре ме изпива.

 

Нуждая се от някой, който сред моя мрак да пръсне светлина,

защото отново и отново болката във мен гори

и не оставя капка доброта

във моите очи, пълни със сълзи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...