Боли ме, Господи, боли ме!

Признавам си - виновна бях!

Но не от това така сърцето раздира се,

а от това, че не го признах!

Ти седеше и впиваше в мен очи,

безмълвно аз се взирах в стената.

Ти очакваше да кажа нещо,

но поглъщаше ни бавно рутината.

Исках да дам това,

което и на мен ми бе дадено,

но късно е вече за шансове,

всичко свърши и не може да бъде поправено.

Сега седя, връщам се назад, спомени поглъщат ме.

Герданът на вината все повече тежи!

Не... не искам да се връщам,

защото знам колко  по-силно ще боли!

Остави ме! Не ме поглеждай!

Не търси отговор, гледайки моето лице!

Остави ме! Гръб обърни ми!

Не защото искам, а защото така ще бъде най-добре!