7 апр. 2019 г., 13:03

Вина

386 0 0

                     Вина

 

Виновен! Така отсъди съда някога.

Разведен. Далеч от мойте мили деца!

Дали това бе моята Съдба,

или грешихме заедно аз и тя?

 

И започна се една Борба,

кой виновен е не се разбра.

Най-много страдаха нашите деца,

две красиви,нашите мили момчета!

Не са до мен,но те са ми в съня!

 

Минаваха години и все така,

прехвърляхме си я взаимно, вина.

А децата полека порастваха сами,

очите им тъжни гледаха в встрани!

 

Животът бавно си тече продължава,

той нашите грешки не прощава.

Не забрави тя Никога думата Вина!

Не погледна себе си и своите дела!

 

А и двамата бяхме виновни за Раздялата!

Хора погледнете себе си и после търсете Вина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....