Apr 7, 2019, 1:03 PM

Вина

  Poetry » Other
394 0 0

                     Вина

 

Виновен! Така отсъди съда някога.

Разведен. Далеч от мойте мили деца!

Дали това бе моята Съдба,

или грешихме заедно аз и тя?

 

И започна се една Борба,

кой виновен е не се разбра.

Най-много страдаха нашите деца,

две красиви,нашите мили момчета!

Не са до мен,но те са ми в съня!

 

Минаваха години и все така,

прехвърляхме си я взаимно, вина.

А децата полека порастваха сами,

очите им тъжни гледаха в встрани!

 

Животът бавно си тече продължава,

той нашите грешки не прощава.

Не забрави тя Никога думата Вина!

Не погледна себе си и своите дела!

 

А и двамата бяхме виновни за Раздялата!

Хора погледнете себе си и после търсете Вина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...