Apr 7, 2019, 1:03 PM

Вина 

  Poetry » Other
241 0 0

                     Вина

 

Виновен! Така отсъди съда някога.

Разведен. Далеч от мойте мили деца!

Дали това бе моята Съдба,

или грешихме заедно аз и тя?

 

И започна се една Борба,

кой виновен е не се разбра.

Най-много страдаха нашите деца,

две красиви,нашите мили момчета!

Не са до мен,но те са ми в съня!

 

Минаваха години и все така,

прехвърляхме си я взаимно, вина.

А децата полека порастваха сами,

очите им тъжни гледаха в встрани!

 

Животът бавно си тече продължава,

той нашите грешки не прощава.

Не забрави тя Никога думата Вина!

Не погледна себе си и своите дела!

 

А и двамата бяхме виновни за Раздялата!

Хора погледнете себе си и после търсете Вина!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??