Вина
Вина
Виновен! Така отсъди съда някога.
Разведен. Далеч от мойте мили деца!
Дали това бе моята Съдба,
или грешихме заедно аз и тя?
И започна се една Борба,
кой виновен е не се разбра.
Най-много страдаха нашите деца,
две красиви,нашите мили момчета!
Не са до мен,но те са ми в съня!
Минаваха години и все така,
прехвърляхме си я взаимно, вина.
А децата полека порастваха сами,
очите им тъжни гледаха в встрани!
Животът бавно си тече продължава,
той нашите грешки не прощава.
Не забрави тя Никога думата Вина!
Не погледна себе си и своите дела!
А и двамата бяхме виновни за Раздялата!
Хора погледнете себе си и после търсете Вина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
