Виниш ме, че съм струна,
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение,
дошло, за да те упои с пелин.
Когато стане време за разплата
дали и грешките ще поделим?
© Поли Все права защищены