Nov 11, 2006, 9:40 PM

Вина 

  Poetry
643 0 2

Виниш ме, че съм струна,
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение,
дошло, за да те упои с пелин.
Когато стане време за разплата
дали и грешките ще поделим?

© Поли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??