20 мар. 2006 г., 11:56

Винаги до теб

2.5K 0 4
И в онзи ден,когато аз те търсих,
когато лицемерие видях,дори
в приятелката "най-добра",
потърсих погледа любим,
ръцете,носещи ми сигурност!
Потърсих те,но май не те открих,
нямаше я прегръдката любима,
а обеща,че няма да ме предадеш,
че никога не ще ме нараниш
и винаги ще си до мен.
Но ти забрави свойто обещание!
А днес,когато ме погледнеш
търсиш подкрепа в моите очи,
търсиш същата усмивка,
с която те посрещах някога!
А как да бъда същата,кажи?
Ти никога до мен не си,
когато чувствам се сама,
когато търся силно рамо,
да изплача болката горчива.
Но искаш да съм аз до теб,
да те подкрепям,браня,
да виждаш любовта в очите ми,
да знаеш,че винаги ще съм до теб!
Но аз свикнах,че винаги,
когато падна,ставам пак сама.
Че в живота нямам никой,
който да ми подаде ръка!
И въпреки това съм аз до теб
и питам се "Защо го правя пак?".
Но отговор от разума не чакам,
защото знам,че няма да получа.
Обичам те и всичко е в това,
ти може никога до мене да не си,
но аз винаги ще те подкрепям!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • разбирасе че не си сама кой по-добре от мен бе разбрал този стих
  • "Че в живота нямам никой,
    който да ми подаде ръка!"
    това не го вярвам
    не може да е истина
    точно при теб...
  • страхотно е!браво 6
  • страшно чувствено!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...