20 мар. 2006 г., 11:56

Винаги до теб 

  Поэзия
2074 0 4
И в онзи ден,когато аз те търсих,
когато лицемерие видях,дори
в приятелката "най-добра",
потърсих погледа любим,
ръцете,носещи ми сигурност!
Потърсих те,но май не те открих,
нямаше я прегръдката любима,
а обеща,че няма да ме предадеш,
че никога не ще ме нараниш
и винаги ще си до мен.
Но ти забрави свойто обещание!
А днес,когато ме погледнеш
търсиш подкрепа в моите очи,
търсиш същата усмивка,
с която те посрещах някога!
А как да бъда същата,кажи?
Ти никога до мен не си,
когато чувствам се сама,
когато търся силно рамо,
да изплача болката горчива.
Но искаш да съм аз до теб,
да те подкрепям,браня,
да виждаш любовта в очите ми,
да знаеш,че винаги ще съм до теб!
Но аз свикнах,че винаги,
когато падна,ставам пак сама.
Че в живота нямам никой,
който да ми подаде ръка!
И въпреки това съм аз до теб
и питам се "Защо го правя пак?".
Но отговор от разума не чакам,
защото знам,че няма да получа.
Обичам те и всичко е в това,
ти може никога до мене да не си,
но аз винаги ще те подкрепям!


© Стефани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • разбирасе че не си сама кой по-добре от мен бе разбрал този стих
  • "Че в живота нямам никой,
    който да ми подаде ръка!"
    това не го вярвам
    не може да е истина
    точно при теб...
  • страхотно е!браво 6
  • страшно чувствено!
Предложения
: ??:??