20.03.2006 г., 11:56

Винаги до теб

2.4K 0 4
И в онзи ден,когато аз те търсих,
когато лицемерие видях,дори
в приятелката "най-добра",
потърсих погледа любим,
ръцете,носещи ми сигурност!
Потърсих те,но май не те открих,
нямаше я прегръдката любима,
а обеща,че няма да ме предадеш,
че никога не ще ме нараниш
и винаги ще си до мен.
Но ти забрави свойто обещание!
А днес,когато ме погледнеш
търсиш подкрепа в моите очи,
търсиш същата усмивка,
с която те посрещах някога!
А как да бъда същата,кажи?
Ти никога до мен не си,
когато чувствам се сама,
когато търся силно рамо,
да изплача болката горчива.
Но искаш да съм аз до теб,
да те подкрепям,браня,
да виждаш любовта в очите ми,
да знаеш,че винаги ще съм до теб!
Но аз свикнах,че винаги,
когато падна,ставам пак сама.
Че в живота нямам никой,
който да ми подаде ръка!
И въпреки това съм аз до теб
и питам се "Защо го правя пак?".
Но отговор от разума не чакам,
защото знам,че няма да получа.
Обичам те и всичко е в това,
ти може никога до мене да не си,
но аз винаги ще те подкрепям!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разбирасе че не си сама кой по-добре от мен бе разбрал този стих
  • "Че в живота нямам никой,
    който да ми подаде ръка!"
    това не го вярвам
    не може да е истина
    точно при теб...
  • страхотно е!браво 6
  • страшно чувствено!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...