danda (Даниела)
358 1120
24 июн. 2010 г., 13:04

Винаги, когато тръгваш 

  Поэзия
698 0 4

 

 

             Винаги, когато тръгваш,

           остава сребърна целувка,

           върху тичинките на цветята.

           Винаги, когато тръгваш,

           политат птици от дървото.

           Винаги, когато тръгваш,

           усмихваш вятъра във клоните.

           Винаги, когато тръгваш,

           оркестърът небесен къса струна.

           Винаги, когато тръгваш,

           раняваш облаците във сърцето.

           Винаги, когато тръгваш,

           улиците се гримират в сиво.

           Винаги, когато тръгваш,

           витрините взривяват се

           на хиляди прашинки студ.

           Винаги, когато тръгваш,

           създаваш мънички планети самота.

           Винаги, когато тръгваш,

           остава капчица прозрачна тъжност -

           да подслаждам сутрин чая.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И Браво!
  • Усетих много нежност и обич.
    Интересно ми е какво усещаш винаги, когато идва?
  • ...винаги, когато тръгваш
    ще те спра със любовта си...
    Прекрасно е !6 !
  • Прочети му това, което сподели днес с нас и ще видиш, че ще остане... и ще пиете сутрешния си чай заедно, подсладен с капчици чиста обич. Пожелавам го на лирическата! Поздрав!
Предложения
: ??:??